1. Vitosha Weightlifting Championship вече е на прага на своето седмо издание. Как се роди идеята за състезанието и представяхте ли си тогава, че ще достигне подобни мащаби?
Идеята за Vitosha Weightlifting Championship се роди съвсем спонтанно в края на 2022 г. Към екипа ни вече се беше присъединил Радослав Овчаров, а по това време в залата често идваше и Александър Гейман. Двамата тренираха заедно, имаха сравнително близки резултати и при контролните вдигания нерядко се получаваше едно, да го наречем, здравословно съревнование. (Смее се.)
Един ден им предложих да организираме импровизиран двубой помежду им. Измислихме нестандартни правила, за да бъде по-интересно, и решихме да превърнем всичко това в малко събитие, на което поканихме техни приятели и хора от залата.
По това време в UFC предстоеше двубой между Франсис Нгану и Сирил Ган. Беше ми направил впечатление постерът за събитието - половината лице на единия срещу половината лице на другия. На шега решихме да направим нещо подобно и така се роди постерът за нашия двубой.
За наша изненада в залата дойдоха около 30–40 зрители. Получи се страхотна атмосфера, снимахме събитието, направихме забавно видео и всички много се забавлявахме. OVCHAROV vs GEYMAN: https://www.youtube.com/watch?v=7LgrJDGaivY&t=2s
Радо спечели, а след това, докато си говорехме, сподели, че понякога дори на държавните състезания не са идвали толкова зрители. Това ни накара да се замислим дали няма интерес към подобно събитие, но вече като истинско състезание по вдигане на тежести, отворено и за любители.
Решихме да пробваме. Обявихме 30 места за първото издание и те се запълниха буквално за два дни. Това беше първият момент, в който осъзнахме, че може би сме попаднали на нещо наистина интересно.
Оттам нататък състезанието започна да расте. Още при следващите издания увеличихме броя на участниците, а третото събра цели 100 състезатели! За нас това беше огромно постижение, особено за събитие, насочено към любителите на вдигането на тежести. Постепенно започнаха да пристигат и участници от чужбина, а към любителите се присъединиха професионални състезатели и деца.
Днес, седем седмици преди седмото издание, вече имаме 97 записани участници и очакваме да преминем границата от 100.
Така че, ако трябва да обобщя, всичко започна от едно приятелско съревнование. Видяхме интереса на хората и решихме да развием идеята.
И до днес се стараем да запазим основното от нея - да дадем възможност на всеки, който обича вдигането на тежести, да излезе на подиума и да бъде част от това преживяване. И не на последно място, с малки, но последователни стъпки да допринасяме за популяризирането и развитието на този спорт.
2. Една от отличителните черти на Vitosha Weightlifting Championship е, че на един подиум застават любители, деца и професионални състезатели. Защо за вас е важно да събирате тези различни светове?
Аз съм огромен фен на спорта като цяло. Баскетболът винаги е бил любимият ми спорт, повече от 20 години следя американски футбол, а през последните десет - волейбол и UFC. Волейболът е по-скоро професионално изкривяване. (Смее се.)
Това, което винаги ме е впечатлявало в организации като NBA, NFL и UFC, е начинът, по който успяват да превърнат спорта в нещо много по-голямо от самото състезание. Те имат огромни фен общности, които следят любимите си атлети, купуват тениски, билети, достъп до онлайн излъчвания, подкрепят отборите си и се чувстват част от цялото преживяване. Маркетинговата машина зад тези организации е наистина впечатляваща!
С вдигането на тежести ситуацията е доста по-различна. Аз самият се запалих по този спорт сравнително късно, около 35-годишна възраст. Това, което ме спечели, беше, че освен сила, той изисква много техника и прецизност. Харесва ми и възможността постоянно да се развиваш, дори с много малки стъпки. Тук няма как да излъжеш резултата - или вдигаш щангата, или не. И до днес тренировките ми доставят огромно удоволствие.
За съжаление, въпреки невероятните традиции на България във вдигането на тежести, спортът остава сравнително нишов. Имаме изключителни шампиони и огромни успехи, но нямаме достатъчно широка общност от фенове. Много хора се радват, когато български щангист спечели медал, но всъщност не познават спорта, не разбират правилата му и не следят състезанията.
А аз вярвам, че един спорт има нужда не само от шампиони, но и от фенове, които го обичат, разбират и подкрепят.
Именно това е една от основните идеи зад VWC. Искаме да дадем възможност на хората, които тренират вдигане на тежести просто за удоволствие, да изпитат емоцията от истинско състезание. Да излязат на подиума, да направят своите опити пред семейство, приятели и публика. Виждал съм много такива моменти през годините и е страхотно да наблюдаваш емоциите както на състезателите, така и на хората, които ги подкрепят.
Същевременно децата са изключително важна част от нашата идея. Без млади таланти няма бъдеще за нито един спорт. А професионалните състезатели, вярвам, че заслужават повече възможности за изява, повече внимание и признание за труда, който полагат.
Така на един подиум можеш да видиш програмист, който тренира три пъти седмично за удоволствие, дете, което тепърва открива спорта, и национален състезател, който представя България на европейски и световни първенства.
За мен точно в това се крие магията на VWC. Тези хора имат различни цели и възможности, но ги обединява любовта към вдигането на тежести.
Вярвам, че ако успеем да запалим дори малка част от хората в залата да следят този спорт, да подкрепят състезателите и да се интересуват от развитието му, значи сме направили нещо смислено. Това е малка стъпка, но според мен е в правилната посока.
3. VWC вече има шест издания зад гърба си. Когато погледнеш назад, кой е моментът, който ти е донесъл най-голямо удовлетворение или те е накарал да си кажеш: „Ето, точно заради това си заслужава да правим всичко това“?
Трудно е да посоча само един момент, защото през годините сме преживели много хубави емоции. Но има един спомен от третото издание, който сякаш е най-ярък. За щастие, той е запечатан и на снимка, която и до днес стои на стената в залата ни.
Тогава вече имахме първата си зала за вдигане на тежести - Vitosha Barbell, и около нея се беше оформило така нареченото „щангистко комюнити“. Бяхме започнали да снимаме и нашата поредица Lift-Off, вдъхновена от UFC Embedded, в която посещавахме различни зали и проследявахме подготовката на участниците преди състезанието. Още тогава се усещаше едно особено вълнение сред състезателите и хората, които очакваха събитието.
Третото издание беше двудневно, а в края на втория ден предстоеше най-силната категория, в която участваше и нашият треньор Радослав Овчаров. Спомням си, че се бях качил върху една от преградите между фитнеса и залата, за да снимам състезанието. В един момент вдигнах глава и просто не можах да повярвам на това, което виждах.
Залата беше буквално препълнена. По наши приблизителни изчисления имаше над 300 зрители. Хората стояха навсякъде, качени по прегради и стъпала, опитвайки се да намерят място, от което да наблюдават състезанието.
За някой, който е свикнал с големи баскетболни или волейболни мачове, 300 души може и да не звучат впечатляващо, но за нашето състезание това беше невероятно.
По-късно Радо ми сподели, че докато се е подготвял за първия си опит, е погледнал към публиката и не е могъл да повярва колко хора има пред него. Самият той каза, че никога преди това не е вдигал пред толкова много хора.
Тогава си дадох сметка, че това, което правим, наистина вълнува хората. И че може би вдигането на тежести има много по-голям потенциал да привлича публика, отколкото сме си представяли.
Разбира се, имали сме и много други хубави моменти. Когато цялата публика започне да подкрепя любител, който излиза за третия си опит след два неуспешни - и този път успява! Когато виждаш вълнението на децата и още повече на техните треньори. Или когато професионални състезатели идват не само да участват, а и да подкрепят останалите.
На третото издание при нас гостува и Карлос Насар, който тогава се възстановяваше от контузия. Той на практика беше в ролята на треньор на своя приятел Жечко, даде интервю и се включи в награждаването на участниците. Това също беше много специален момент за всички ни, особено предвид класата на състезател като Карлос Насар.
Днес, когато се подготвяме за седмото издание и имаме реален шанс да надминем рекорда от 100 участници, си спомням точно такива моменти. Те ни дават енергия да продължаваме да развиваме състезанието и ни показват, че усилията ни достигат до хората, за които го правим.
4. Отстрани VWC изглежда като два дни състезание, музика, публика и емоции. Но какво всъщност стои зад организацията на подобно събитие? Кое е най-голямото предизвикателство за вас и какво хората обикновено не си дават сметка, че е необходимо, за да се случи всичко това?
След шест организирани издания вече имаме доста ясна представа какво е необходимо, за да се случи подобно състезание. Разбира се, зад него стои сериозна подготовка, но не бих искал да представям организацията като нещо непосилно или изключително сложно.
Най-важното е да имаш добър екип, ясен план и добре разпределени отговорности. Всеки трябва да знае какво се очаква от него, да има добра координация между хората и да сме подготвени за непредвидени ситуации.
За нас е важно всяко следващо издание да бъде поне малко по-добро от предишното. Понякога това означава подобрения в организацията, друг път - в техническото оборудване, наградите, визията на залата или начина, по който представяме състезанието пред публиката. Не е задължително промените да са огромни. Важното е да има постоянно развитие.
Имаме щастието да разполагаме с екип от хора, които влагат много желание и отношение в това, което правят. През годините успяхме да изградим и кръг от партньори, които вярват в събитието и ни подкрепят финансово. Изключително сме им благодарни, защото тяхната помощ ни позволява да надграждаме и да реализираме нови идеи.
Но има и нещо друго, което ми се иска да подчертая. Вярвам, че подобни състезания могат и трябва да се организират по-често. Не е необходимо всяко събитие да бъде огромно или да разполага с впечатляващ бюджет. С добра организация, правилните хора и достатъчно желание могат да се случват много хубави неща.
А колкото повече такива събития има, толкова повече възможности ще получават състезателите и толкова повече хора ще се докосват до вдигането на тежести.
Разбира се, ние самите имаме и доста по-големи амбиции. Говорили сме си, че в бъдеще бихме искали да организираме VWC на по-голяма локация, с повече участници и с покани към известни състезатели от Европа.
Но не искаме да изпреварваме събитията. Всяка следваща стъпка трябва да се случва в правилния момент, с необходимата подготовка и подкрепа. Иначе амбиции определено не ни липсват! (Смее се.)
5. Vitosha Weightlifting Championship 7 ще се проведе на 5 и 6 декември. Регистрацията върви с впечатляващо темпо и изглежда, че това може да бъде най-голямото ви издание досега. Какво да очакват участниците и публиката тази година? Ще има ли нещо ново, с което искате да ги изненадате?
Няма да крия, че първоначално имахме известни колебания какъв ще бъде интересът към тазгодишното издание. Не бих казал, че бяхме притеснени, но имахме усещането, че може би няма да привлечем толкова много участници. За щастие, хората ни изненадаха изключително приятно.
Към момента имаме 97 записани участници от общо 100 места и всичко показва, че това може да бъде най-голямото ни издание досега.
Тази година направихме и няколко сравнително малки, но важни промени. Най-съществената беше стартирането на собствен сайт - vwc.bg, който значително улесни регистрацията и направи цялата информация за състезанието много по-достъпна. Оказа се, че понякога дори подобни, на пръв поглед елементарни подобрения, могат да дадат много добър резултат.
Особено ни радва разнообразието сред записаните участници. Имаме дванадесет деца, петима професионални състезатели, много любители и близо десет участници от чужбина. Нещо повече - докато в първите издания голяма част от състезателите бяха от нашата зала, днес участниците идват от много различни клубове, а нашите вече са само част от общата картина. За мен това е много положителен знак. Показва, че VWC постепенно излиза извън рамките на нашата общност и достига до все повече хора, които обичат вдигането на тежести.
Що се отнася до самото събитие, подготвили сме нова сцена, подобрено разпределение на пространството и визуално оформление. За професионалните състезатели сме осигурили и стойностни награди. Както винаги, ще се постараем всички участници да получат не само материални подаръци, но и най-вече едно добре организирано състезание, което да им остави хубав спомен.
Нямаме търпение да дойдат 5 и 6 декември. Пожелавам на всички участници да покажат най-доброто от себе си, да бъдат здрави и да няма контузии. А на нас като организатори - всичко да премине по план и хората да си тръгнат с усмивка.
В крайна сметка най-важното е да запазим това, което стои и на логото на нашето състезание – „любовта към вдигането на тежести“.
6. Ако погледнем пет години напред, как би искал да изглежда Vitosha Weightlifting Championship? Каква е голямата ти мечта за това състезание и какво би искал то да остави след себе си?
На първо място се надявам след пет години всички да сме живи и здрави, а аз все още да тренирам вдигане на тежести и да продължавам да напредвам, макар и с малки стъпки. (Смее се.)
Ако говорим сериозно, бих бил изключително щастлив VWC да се развие до степен, в която можем да си позволим да го организираме два пъти годишно, в голяма зала, пред многобройна публика и с участието на състезатели от цяла Европа, а защо не и от света.
Мечтая Vitosha Weightlifting Championship да се превърне в разпознаваемо и уважавано състезание, което да бъде пример за добра организация и за начина, по който този спорт може да бъде представян пред публика.
Събитие, което да носи стойност не само за атлетите и техните треньори, но и за всички хора, които обичат вдигането на тежести.
Всъщност това е посока, за която си говорим още от самото начало. Опитваме се с всяко следващо издание да правим по една малка крачка към нея.
Надявам се след пет години да можем да погледнем назад и да кажем, че сме успели. Дай Боже!
